Актрисата Джуни Александрова преди броени дни представи новата си стихосбирка, “Многоцветен листопад”, в книжарница недалече от НАТФИЗ. Дамата е подбрала в изданието част от най-хубавите си стихове, писани през годините, но и съвсем нови рими. Джуни продължава да пише за любовта, за приятелството, за близките си.
– Джуни, виждам, че сте в отлична физическа форма, че продължавате да пишете. Какво ви радва днес?
– Успехите на моите близки. Дъщеря ми, Габриела, е професор в американски университет. В момента със съпруга й са в България, работи дистанционно. Двете ми внучки – Александра и Лазара, преуспяват.
Имам си и правнучка – казва се Елеонора Джуни. Малък сладкиш, привързана много към мен
Пиша. Ето, издадох нова стихосбирка, на премиерата дойдоха много хора. Поезията ме прави силна, семейството ме подкрепя. Разведена съм, но не съм сама. Какво повече да желая?
– А знаете ли броя на ролите, които претворихте на сцената?
– Трудно ми е да ги изброя. Вече с диплом от ВИТИЗ, по мое желание, ме разпределиха в Хасково. Там имаше възможност да назначат и съпруга ми. Заредиха се роли като Ана от “Всяка есенна вечер” от Иван Пейчев, Изидора от “Конникът без глава” по Майн Рид, Учителката в “Автобусът тръгва в 18:30 часа” на Константин Величков, централната женска роля в “Игра без правила” от Лев Шейнин и др.
След втория сезон се преместих във Врачанския театър, за да бъда по-близо до София. Бях родила вече дъщеря ми, Габриела. Изиграх отново Ана, другата женска роля от “Конникът без глава” – Луиза, Нюра от “В деня на сватбата” от Виктор Розов. Една от любимите ми роли беше Християния от “Греховната любов на Зографа Захарий” от Павел Спасов.
– Хубав старт в професията. Преместването в София не е било лесно, нали?
– Не беше! Реших да се явя на националния конкурс за Ботева поезия. Тогава играех Венета в пиеса за Ботев от Павел Спасов. Тридесет минути само Ботеви произведения. Идвах в София и се съветвах с Иван Чипев, който ми беше преподавател по художествено слово във ВИТИЗ, след това ходех при големия актьор Владимир Трендафилов, също мой преподавател.
Спечелих няколко награди на рецитаторски конкурси. На един от тях председател на журито бе големият артист Андрей Чапразов. Той ме покани в неговия театър – става дума за “Театъра на поезията и естрадата”, днес – театър “София”. Така през 1967-а бях вече в София. Спомням си, че изиграхме с Иван Тонев – прекрасен актьор, “Лодка в гората” на Хайтов. Имаше още един състав – Невена Мандаджиева и Досьо Досев. Бях много смутена, това бе първа моя роля в софийски театър.
Трябваше да минат няколко представления, за да вляза в кожата на моята героиня Гина
Добре че по същото време участвах в две пиеси в Театър 199.
Джуни Александрова с правнучката си, Елеонора Джуни
– Голяма част от кариерата ви минава в театър “Българска армия”?
– Да, през 1970-а бях вече част от армейската трупа. Имах добро самочувствие заради ролите, изиграни в провинцията. Успоредно със задачите, които получавах в театъра, аз усърдно търсех автори, съставях композиции, имах моноспектакли. Например “Сама жена на път” по Блага Димитрова. Само в нашия театър съм изиграла 144 представления.
Да не говорим за провинцията. Случи се така, че много пътувах в провинцията, изнасях рецитали пред българи в Берн, Лондон, Стокхолм, Гьотеборг, Малмьо, Прага, Краков. Вълнуващ спомен имам от едно пътуване до Москва и Коми заедно с Апостол Карамитев и Иван Чипев през 1972 г. Всеки от нас си имаше “ресор”. Апостол изпълняваше народни песни, Чипев, който беше великолепен изпълнител на народни песни, беше избрал съвременна поезия, а аз – Ботев.
– Имахте ли любим партньор в армейската трупа?
– Не са един или двама. Първият ми партньор беше Никола Гълъбов в “Агентът от Генералния щаб”. Допадахме си като колеги и се разбирахме много. Гълъбов направи редица забележителни роли, с които публиката го помни. В спектаклите бяхме заедно с чудесните актьори Любомир Димитров, Васил Михайлов, Иван Янчев… Не бих искала да ги изреждам, защото ще изпусна някого, а всичките ги обичам.
Особено плодотворно беше партньорството ми с Емилия Радева в “Мария Стюарт”. Тя – Елизабет, а аз – Мария. Бог да я прости, много я обичам! С големия Кирил Янев, един от основателите на театъра, си партнирахме в пиесите “Грехове”, “Дом за най-малкия син”. Не мога да не спомена режисьорите, с които съм работила и които ценя – Асен Шопов, Никола Петков, Крикор Азарян, Николай Люцканов, Красимир Спасов…
Джуни дава автограф на големия наш тенор Георги Чолаков, който бе на премиерата на “Многоцветен листопад” заедно със съпругата си, Живка Божидарова.
– И така 5 десетилетия на сцената?
– Точно така, а професията никак не е лека.
Играем болни, с температура, с лични проблеми…
Ще споделя с вас, че когато баща ми го изпратих от този свят, вечерта играх в комедията “Рибарски свади” на Голдони.
Щрихи към биографията
Джуни Александрова завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на професор Филип Филипов с асистент проф. Надежда Сейкова. Два сезона играе в Хасково, после – във Враца. Рецитацията е нейна слабост. Любим поет – Ботев. Поетеса, с която е обвързана изконно – Блага Димитрова. Работи в Театъра на поезията и естрадата. Влиза в състава на армейската трупа – днес театър “Българска армия”, където създава плеяда от прекрасни сценични образи. Получава голяма популярност като изпълнител на художествено слово. Гостувала е със свои изпълнения в Берн, Будапеща, Букурещ, Варшава, Залцбург, Коми, Копенхаген, Краков, Лондон, Малмьо, Москва, Прага, Рим, Ставропол и др. Александрова е човек и на перото. Публикува статии, есета, поезия. През 1972 г. получава званието “Заслужил артист”, а през 1978 г. – орден “Кирил и Методий”.
Мария ИВАНОВА
