„Решенията по кариерните въпроси в съдебната власт трябва да се вземат от съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) – съдебната за съдиите и прокурорската за прокурорите“… „Замяната на Гешев със Сарафов е поредното падение на прокурорската колегия. Противно на необходимостта от внимателен подход и максимална публичност днес (бел.ред. петък, 16 юни) прокурорската колегия на ВСС взе решение в нарушение на моралната отговорност“.
Между тези две изказвания има няколко години разлика, но поводът е все един и същи – съдебната реформа. Едни и същи са и говорителите – все политици и все принадлежащи към присъдружни формации. В първия случай думите са на лидера на ДБ Христо Иванов. Във втория са част от декларация на ПП – новоизпечените коалиционни партньори на ДБ и техни съмишленици по темата за Темида.
На какво тогава се дължи фактът, че двете твърдения не само си противоречат, а дори са взаимно изключващи се? Отговорът е елементарен и стар колкото самата политика – на опортюнизъм.
За да сме честни, политиците от ПП и ДБ и приближени до тях говорители „експерти“ като например леещия се през последните дни от сутрин до вечер адв. Михаил Екимджиев далеч не са единствените, превърнали иначе категоричната нужда от съдебна реформа в дъвка за политическа употреба.
През годините по темата са се упражнявали не малка част от парламентарните партии. Някои от тях отдавна изпаднали от борда на историята. Други – продължаващи да са част от състава на парламента. Но (почти) всички – яхвали казуса с независимостта на Темида и върховенството на закона, използвайки мантри, които галят слуха на гражданите на страната, но всъщност прикриват истината, че в огромната си част подобни изказвания винаги са преследвали една и съща цел. И тя не е реална реформа в Темида, а амбиция за смяна на една личност с друга.
По-удобна за съответната формация. Или иначе казано – за овладяване на различните звена в съдебната система в полза на един или друг играч на политическата сцена.
Дали прокурорската колегия е спазила законите и процедурните правила при избора на и.д. главен прокурор на мястото на отстранения от поста му миналата седмица обвинител №1 е казус, по който тепърва ще се произнасят компетентните органи. Тази тема обаче е и трябва да бъде изцяло прерогатив на съдебната власт.
Независимо дали с нея ще се занимава пленумът на ВСС или Върховният административен съд (ако правосъдният министър Атанас Славов изпълни заканите си да го сезира).
Политиците нямат и не могат да имат роля в тази дискусия, защото тяхната роля не е да казват кое е закононарушение и кое не, а да задават законодателната рамката.
Спор няма – необходимост от реформа действително има, но тя не се изчерпва до персонални смени в Темида, а до разрешаване на системните й проблеми. Необходимост, преминаваща през промени в Конституцията, чиято основна цел трябва да е да се ограничи до абсолютния минимум именно възможността на политиците да влияят и да се намесват в работата на Темида. И да заложи ясни контролни механизми, които да гарантират хем независимост в действията на магистратите, хем отчетност и върховенство на закона при решенията им.
Впрочем такъв проект за изменения в основния закон вече има и още преди година и половина получи одобрението на Брюксел и бе представен от авторите му – парламентарната група на ДПС на останалите формации в НС. Само че въпросните останали формации го подминаха с мълчание тогава. Нещо, на което ставаме свидетели в момента, когато вместо да се фокусира политическото говорене върху реалната нужда от конституционни промени, акцентът отива отново върху персоналното кадруване в съдебната система и по-конкретно в прокуратурата.
Защо ли? Вероятно, защото проектът на ДПС дава реална рамка за решение на истинските проблеми в Темида. Само че бъдат ли решени те, политиката наистина ще бъде аут от съдебната система, а партиите наистина няма да имат възможност да кадруват в нея. Било то и опосредствано.
Така че, както се казва и в Библията – радетелите за съдебна реформа ще ги познаете по делата. Останалите – по думите и по-конкретно по навика им да променят позицията си според конюнктурата и опортюнистичния си натюрел.
