„Ако първата стъпка е отстраняването на Иван Гешев, то втората трябва да бъде отстраняването на Борислав Сарафов. Такава е логиката на събитията. Това представлява някакъв високохудожествен абсурдистки театър, а той предполага кулминации. Една от кулминациите е речта на Иван Гешев, в която той изобразява от себе си и мъченик, и триумфатор.
Той е нещо като изкупителна жертва, която тържествува небесно. Доколкото неговата логика включва и съдбовен нюанс, нещо като изявление от високи небеса“.
Това каза пред БНР политическият анализатор, психиатър и богослов д-р Николай Михайлов.
И допълни, че у представителите на елита е изгубен вътрешният контрол на логическото мислене и елементарната порядъчност, „защото тези лица са се упражнявали дълго като професионалисти на лъжата и професионалисти на практикуваната несправедливост“.
„Те имат дълг да преследват навсякъде практикуваната несправедливост – те трябва да наказват невинните и да оправдават виновните. В това е перверзията на техния занаят. Ако си обвързан с тази форма на поведение на собствената си магистратска професия, във времето получаваш самочувствие на човек, който перфектно и жертвено изпълнява своя дълг. В това е максимума на перверзията. Наблюдавам това и у Гешев, и у Сарафов. Това се наблюдава нюансирано по-различно и при водещи политически лица“.
Анализаторът коментира, че ДБ са в капан, сътворен от тях самите в усилието им да бъдат свръх интелигентни и да бъдат манипулатори от перфиден тип:
„Те са в положение да бъдат бламирани от собствения си електорат заради гротескови компромиси и вътрешни противоречия, които ги правят нелепи от гледна точка на тяхната собствена история. Единственият изход е чрез патетичен и морално свръхнатоварен жест да се измъкнат от ситуацията като чисти хора на каузата – ако Борислав Сарафов остане изпълняващ длъжността главен прокурор, ще напуснат коалицията“.
По думите на д-р Михайлов тези, които управляват в момента, са в ситуация да не могат легитимно и морално да произнасят каквато и да е дума, „защото словесната им продукция е заподозряна като дълбоко лицемерна“.
„Цялата сага и цялото безобразно объркване е свързано с мобилизацията на несъвместими политически формирования в начинание, което трябва да извършат, защото е заповядано. Те не могат да го извършват, защото нямат и капацитет за такова титанично лицемерие. Затова сме зрители на нещо като абсурден театър, което има малка вероятност да постигне целите си. Макар че нищо не е изключено… Няма суверенитет на зрели политически лица“.
Според него пред очите ни през тези години са били атакувани от прокуратурата хора, които нямат вина, и са били приватизирани или разрушавани техните бизнеси, за да могат да ги присвоят тези, които имат властта.
Той е категоричен, че промяната у нас е невъзможна, ако не бъде възстановен загубеният капацитет на българите за съпротива, защото „суверен означава този, който поема собствената си отговорност за управлението на страната“:
„Той не бива да кредитира негодници. Трябва да възстанови собственото си правомощие, делегирано от демократичния политически ред. Той трябва да умее да се бунтува, когато е безсилен. Да избира, когато от него се иска компетентност да посочва собствените си политически представители. Иначе – нищо не може да се получи“.
