“Съединението прави силата” – израз, който всеки българин знае и е поставен върху най-важната институция в България – Народното събрание. Този израз има дълбок символен смисъл за всички нас. Днес ще разгледаме неговата история и защо се стига по поставянето му върху най-важната сграда в страната ни.
Откъде идва израза “Съединението прави силата”
След дълго жадуваното Освобождение, българите се оказват, че не успяват да постигнат националния идеал за свобода във всички български земи. В Княжество България започва сеченето на новите български монети(1880) и там се вижда най-силно желанието за обединение. На тях са изобразени символи като розата, житните класове и лавровите клонки, които да напомнят за българските земи останали в Източна Румелия, Добруджа, Тракия и Македония.
Освен тези изображения, по предложение на Стефан Стамболов се слага и надписа – “Съединението прави силата”. Първоначалният му вариант, предложен от известния революционер е – “Съединението прави силата, а силата води до независимостта” – но той бива отхвърлен. Смята се, че Стамболов заимства девиза от този на Белгия.
Белгийският модел на Княжество България
Малко известен факт е, че първата българска конституция (Търновската) приета на учредителното събрание в Търново на 16 април 1879 е заимстван най-вече белгийският модел. Това води след себе си и до копиране на белгийски девиз L’Union fait la force (Съединението прави силата). Разбира се, този девиз е с много по-стара история. Използван е още в Древна Гърция , а по-късно и от римския историк Салустий в I век преди новата ера.
Оригиналът също не е белгийски – първата държава, която го използва е Нидерландия, а по време на създаването на независима Белгия през 1830, белгийците го използват в неговия френски вариант представен по-горе. Това е и причината този слоган да бъде широко разпространен сред различните народи и да бъде символ-верую на много държави днес между които са България, Белгия, Ангола, Грузия, Боливия и Хаити.
Връзката между израза и българите
Като изключим връзката с Белгия, има 2 основни причини да бъде избран. Първата е амбицията, която имат българите да обединят всички земи населени със сънародници в една обща държава. Втората причина е, че този израз може да намери своята дълбока връзка с българската история. Тя е показана най-ясно чрез легендата за хан Кубрат и снопа пръчки. Тя се споменава още през 9 век от Теофан Изповедник в неговия труд Хронографи.
По време на Българското Възраждане бива популяризирана в учебниците по история. Бива спомената и от големия приятел на българите Константин Иречек, а всички сме виждали известната картина на Димитър Гюдженов “Заветът на хан Кубрат”.
Съединението прави силата върху Народното събрание
През 80-те години на 19 век бива поставен върху новопостроената сграда на Народното събрание. Продължава да стои непрекъснато до 19 май 1934 година, когато след едноименния преврат бива заменен с „Единението прави силата“. Няколко години по-късно бива върнат отново на сграда на Народното събрание.
