Европейската централната банка повиши за осми пореден път основните лихвени проценти в еврозоната, този път с по 25 базисни пункта, и сигнализира, че не е приключила със затягането на паричната политика, пише Investor.bg.
Инфлацията в еврозоната се забави до 6,1 на сто през май, което е доста под рекордните 10,6 на сто през октомври. Прогнозата на ЕЦБ обаче е тя да се задържи твърде висока твърде дълго.
Юнските макроикономически прогнози показват, че експертите на Евросистемата очакват общата инфлация да бъде средно 5,4% през 2023 г., 3,0% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г., съобщи днес ЕЦБ.
За да прекрати цикъла от повишения на лихвите, най-радикалният в историята на институцията, започнал преди 11 месеца, ЕЦБ очаква „убедителни признаци“, че инфлацията може „бързо и устойчиво да се върне“ към целта си от 2 на сто.
„Все още не сме достигнали тази цел“, добави тя.
До днес ЕЦБ повиши основната лихва с 3,75 процентни пункта от юли миналата година, за да се противопостави на увеличението на потребителските цени.
На срещата си по паричната политика днес централните банкери решиха да повишат с по 25 базисни пункта трите основни лихвени процента.
Така лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение ще бъдат повишени съответно до 4,00%, 4,25% и 3,50%, считано от 21 юни 2023 г.
Освен това банката сигнализира, че ще продължи със затягането на паричната политика, заявявайки, че „бъдещите решения на Управителния съвет ще осигурят равнище на основните лихвени проценти на ЕЦБ, което е достатъчно рестриктивно, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2%“.
ЕЦБ подчертава, че според експертите в Евросистемата сега се очаква основната инфлация да достигне 5,1% през 2023 г., а впоследствие да спадне до 3,0% през 2024 г. и 2,3% през 2025 г.
Експертите са понижили и леко прогнозата си за икономическия растеж за тази и следващата година. Сега те очакват икономиката да отбележи прираст от 0,9% през 2023 г., 1,5% през 2024 г. и 1,6% през 2025 г.
Освен настоящото решение за лихвените проценти инвеститорите ще следят много внимателно и какви сигнали ще даде Кристин Лагард за бъдещия курс на ЕЦБ през следващите месеци и какво ще каже за последните данни за инфлацията покъсно днес. Освен това централната банка представи нови прогнози за развитието на инфлацията и растежа.
Най-голямото притеснение за ЕЦБ продължава да бъде високата инфлация. През май ценовият натиск в еврозоната леко отслабна.
Въпреки това при ниво от 6,1% увеличението на цените все още е повече от три пъти по-високо от средносрочната цел на ЕЦБ от 2%. Базисната инфлация, коригирана спрямо променливите цени на енергията и храните, също бе значително над това равнище – 5,3% през май. Именно базисната инфлация се смята за добър показател за средносрочната ценова тенденция.
ЕЦБ започна да повишава лихвените проценти по-късно от Фед, а лихвените проценти в еврозоната изостават от тези в САЩ. Въпреки това анализаторите твърдят, че ЕЦБ вероятно е по-близо до края на лихвения си цикъл, отколкото предполага Лагард.
„Намаляването на темпа на повишаване на лихвените проценти е сигнал, че ЕЦБ не иска да рискува да прекали, вижда някои признаци, че икономиката започва да се охлажда, и се съобразява с пренасянето на ефектите от нестабилността на банковия сектор в САЩ върху условията за кредитиране в Европа“, каза наскоро Катрин Нейс, бивш икономист на Английската централна банка, която сега е главен европейски икономист в PGIM Fixed Income.
В решението си от днес ЕЦБ съобщава, че портфейлът по Програмата за закупуване на активи (APP) намалява с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата не реинвестира в пълен размер погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж. Спадът ще бъде средно с 15 млрд. евро месечно до края на юни 2023 г., а управителният съвет ще прекрати от юли 2023 г. реинвестициите по APP.
Що се отнася до програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), ЕЦБ възнамерява да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по тази програма, най-малко до края на 2024 г.
Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната ориентация на паричната политика.
