Висшият съдебен съвет (ВСС) отстрани главния прокурор Иван Гешев в понеделник. Какво следва сега? Ясно ли е вече какви промени ще има в Конституцията, има ли внесени проекти за това и каква е процедурата?
Трябва ли да се свика Велико народно събрание и до какво евентуално ще доведе то? По тези и други въпроси говори г-н Радомир Чолаков, депутат от ГЕРБ в пет парламента председател на правната комисия в 48-ото НС.
„Велико народно събрание може да ни доведе до политически Армагедон“, заяви той.
Ето какво каза Чолаков в интервю за „Труд“:
– Господин Чолаков, защо се стигна до освобождаването на главния прокурор по този начин и какво следва оттук нататък?
– От момента, в който Народното събрание започна да обсъжда механизма за разследване на главния прокурор, господин Гешев проявяваше повишена агресивност срещу политиците и политическата система.
Той така и не можа да разбере, че страната ни и прокуратурата в частност имат сериозен проблем с решението на ЕСПЧ по делото „Колеви“, който просто трябваше да бъде решен. Вместо да съдейства активно за намиране на по-добро решение, от това, което беше предложено, г-н Иван Гешев, в желанието си да се защити персонално, започна да предприема действия извън длъжностната си характеристика и се опита да превръща прокуратурата в политически играч, който си служи с политически средства.
Стъпвайки на чуждото за един орган на съдебната система поле, той неминуемо започна да прави грешки, които най-добре бяха изложени в изказването на председателя на ВКС г-жа Галина Захарова пред ВСС, което беше изцяло в този смисъл. Не може всички да ти казват, че трябва да се направят определени законови промени, а ти през цялото време да обвиняваш всички, че те атакуват и със средствата на политическия ПР да се опитваш да пречиш на един обективно необходим процес.
С две думи, г-н Гешев сам предизвика решението за освобождаването му, според мен. Колкото по-бързо приключи този случай, толкова по-добре ще е за всички. Абстрахирайки се от конкретния казус, се надявам занапред съдебната система чрез нейните органи съд, прокуратура и следствие да стане много по-активен и конструктивен участник в провеждането на съдебната реформа.
Видяхме до какво водят затварянето зад крепостни стени и опитите за обособяване на гилдийни феодални владения. Дано всички си извлекат нужните поуки.
– Какво всъщност ще се променя в конституцията? Има ли някаква яснота освен това, че имало конституционно мнозинство? По света първо се казва какво ще се променя, а след това се търси вече мнозинство…
– Боя се, че цялата дискусия тръгна малко прибързано. Истината е, че нито се знае какво ще се променя, нито има конституционно мнозинство. За да се промени Конституцията от Обикновено народно събрание, са необходими 180 гласа. Самата тя предвижда падащо мнозинство от 160 гласа при втори опит, но прибягването до падащото мнозинство би имало привкус на сделка.
Ако сме отговорни хора, трябва да се стремим към постигането на мнозинство от 180 народни представители, което означава, че само гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС не стигат. Създателите на основния ни закон са били много мъдри, когато са казали, че ако обикновен парламент посегне да го променя, трябва да търси съгласие, по-широко, отколкото за всичко останало.
Конституцията не бива да се изменя на нервна почва, защото на някой му е хрумнало да си прави ПР и докато си прави ПР, да вземе да извади някоя носеща колона на държавата и цялата сграда да рухне върху главите ни. Конституцията е направена така, че да издържа на атаки от камикадзета и това е най-доброто, което бащите-основатели са ни завещали.
– Двигателите на промяната, съдейки по изявите им, са Христо Иванов и Делян Пеевски. Това ли са топ-конституционалистите на 49-ото НС? В миналия парламент Иванов дори бе председател на комисия по конституционните въпроси, която май не се събра нито един път?
– Това, че колегите Иванов и Пеевски разговарят, е позитивен знак. Нека разговарят. Това ще позволи да се разсеят някои ненужни политически напрежения и ще стане ясно, че напреженията може би са били маркетингов трик, ако е позволено да използваме този придобил популярност израз.
А това, че в предишните парламенти конституционната комисия почти не се събираше може би показва, че и самата идея за изменения на Конституцията също е маркетингов трик. Когато новата комисия започне да се събира, ще видим как ще тръгне. Но идеята, че двама души могат да обсъждат изменения на Конституцията, а останалите ще седят от страни и ще гледат е доста смела.
Припомням – трябват 180 гласа и понеже отговорността е чудовищна, няма да стане с диктат. 180 народни представители трябва да бъдат убедени, че измененията са целесъобразни, човек по човек!
За себе си, например, мога да кажа, че няма сила, която да ме убеди, че трябва да подкрепя идеи, водещи до свикване на Велико народно събрание, или идеи за премахване на ограничението за гласуване от чужбина за местни избори в България, защото двама колеги така се били разбрали. Които и да са те.
– Засега само ДПС са представили свой проект, но според Пеевски той бил вече остарял и трябва да го ъпдейтват. Има ли ДБ свой проект, те са най-гласовити, те са глашатаите, но освен смяната на Гешев друго от тях не сме чули. Знаете ли все пак какво искат?
– За да стартира процедурата по изменение на Конституцията, трябва 60 народни представители да внесат проект. В момента това могат да направят само групите на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
ДПС не може, освен ако 24 депутата от други групи не подпишат техния проект. Който впрочем, наистина има нужда от преработка. Най-малкото, защото в този работен текст се предвижда още по-плътно сливане на следствието с прокуратурата и практическото му ликвидиране, а само преди седмица заедно гласувахме за отделянето на следствието и възстановяването на статута му на самостоятелен орган в структурата на съдебната власт.
Поради същата причина колегите от ДПС, а и от ДБ, трябва да се помислят дали ще настояват на вижданията си за разделянето на ВСС на два отделни съвета – съдийски и прокурорско-следователски, защото влакът току-що тръгна в обратната посока. Няма как онзи ден да сме казали, че възстановяваме самостоятелността на следствието, а след месец да обявим, че всъщност сме се занасяли и сега ни е хрумнало да го закрием въобще. Хората ще ни бият с камъни и ще са прави.
– ГЕРБ има ли свой проект за изменение на Конституцията и кое ще бъде основното в него?
– Със своите 69 депутати групата на ГЕРБ-СДС е незаобиколим фактор в дебата за изменение на Конституцията и, както казахме, е една от двете парламентарни групи, която има право и може да внесе проект.
В този смисъл нашата група е длъжна да направи предложения, защото просто да подкрепяме чужди проекти, без да имаме собствено мнение по най-важния законодателен въпрос, не може да бъде оправдано и обяснено по никакъв начин. В момента сме се концентрирали върху две теми.
Едната е „служебното правителство“, като разсъждаваме не толкова върху института сам по себе си, който има практически смисъл, а върху по-важния въпрос дали е допустимо в една република, определила сама себе си като парламентарна, парламентът да бъде разпускан и страната да остава без законодателна власт дори и за два месеца?
Мислим, че с някои пестеливи изменения мандатът на законодателния орган може да бъде направен непрекъсваем, както е при изпълнителната власт, като по този начин служебното правителство ще бъде подконтролно и подотчетно и няма да се стига до девиацията от последните две години държавата и политиката в абсолютно всички сфери да зависят от кефа на един човек. Втората е инспекторатът към Висшия съдебен съвет.
С измененията на Конституцията от 2015 г. инспекторатът е изваден от Министерство на правосъдието и е включен в текста на основния закон, като елемент от структурата на съдебната власт, но правомощията му са орязани. Органът едновременно е с повишен статут и осакатен до степен на обезмисляне.
А той трябва да осъществява контрола върху цялата съдебна система. Мислим, че инспекторатът на съдебната власт е онзи „лост от първи род“, който може да задвижи цялата съдебна реформа и затова много сериозно трябва да се помисли за промяна на функционалната му характеристика.
Колкото до въпроса какво да се прави с ВСС и с правомощията и изобщо с ролята на главния прокурор, ще говорим, след като колегите от ДБ и ДПС отговорят на поставения по-горе преюдициален въпрос – какво правим със следствието?
– Вашият коалиционен партньор от СДС има проект за промяна на Конституцията още отпреди 20 години. Запознати ли сте с него, има ли нещо рационално, което може да се използва?
– От разговори с г-н Румен Христов, когото много уважавам, съм останал с впечатление, че СДС застъпва идеята да бъде свикано Великото народно събрание и да се пише изцяло нова конституция. Опитвам се да разубеждавам колегите, които са изкушени от тази мисъл, с въпроса дали са наясно с последиците?
Казвал съм и друг път, че Великото народно събрание е ядрената опция, след която от България може да не остане камък върху камък. Смятам, че като Одисей всички трябва да се вържем за мачтите и колкото повече сирените ни напяват „ВНС, ВНС“, толкова по-здраво трябва да стягаме въжетата. Но, както виждате, по тези въпроси дори и вътре в парламентарните групи има различни мнения, което още веднъж показва, че към темата за конституционните промени не може да се подхожда лековато и прибързано.
– Кога очаквате да заработи все пак конституционната комисия?
– Преди да заработи, е добре да бъде комплектована до 12 члена, по двама от всяка група, както е по правилник. В момента са осем. БСП е излъчило само един член, ИТН нито един, а след като колегата Славов стана министър и ПП-ДБ остана с един член. То да се разчита, че и 12 народни представители ще си дебатират конституционната реформа и ще се договарят помежду си е нелепо, но пък с осем е направо смешно.
Редно е да се направят две неща. Първо конституционната комисия да се попълни и второ тя да започне да заседава задължително без да разглежда внесени проекти за изменение на Конституцията. Първостепенна задача на тази комисия е да организира максимално широки публични дискусии какви да са тези промени. Неслучайно Конституцията бива наричана „обществен договор“.
След като е така, то ние нямаме право да откриваме процедура за изменението и преди и последният български гражданин да е наясно какво точно се планира да се променя и какви положителни резултати ще има от тази промяна за цялото общество. Разберете много ясно: конституционната комисия, а даже и самото Народно събрание не е място, в което по обичайните парламентарни процедури могат да се внасят, обсъждат, договарят и гласуват изменения на Конституцията.
В този конкретен случай парламентът трябва да схваща себе си като нотариус, който има единствено правото да завери един предварително обсъден и консенсусно приет договор между членовете на цялото общество, като в договарянето са длъжни да участват всички граждани, които имат какво да кажат. Народните представители нямаме право да се държим като „властелини на конституцията“, защото не сме.
– Като председател на правната комисия в предишния парламент заявихте, че съдебна реформа трябва да има след като се вземе мнението на видни юристи, преподаватели в университетите, на практици, а не само на теоретиците от НПО-та на Христо Иванов. Стана ли това?
– Разбира се, че е така. Всъщност това, че в 48-ото Народно събрание не прибързахме да приемем всички закони, внесени от министъра на правосъдието, се оказа за добро, защото сега, при новото им внасяне се видя, че някои от забележките, наши и на професионалната общност, са били взети предвид и някои очевадни глупости са били поправени.
За бъдещето на съдебната реформа обаче имам едно притеснение и то е следното. Формацията ДБ, по собствените им думи, е създадена за да прави съдебна реформа и няма друга цел. След като приехме „закона Зарков“ за разследването на главния прокурор, от който както се вижда няма нужда, май колегите от ДБ се притесниха, че остават без тема.
И подхванаха темата за „конституционната реформа“. За тях перманентната съдебна реформа е като перманентната революция, не трябва да свършва никога. Така, в стремежа си да поддържа жив революционния пламък, колегата Христо Иванов започва да ни тласка да отворим кутията на Пандора, защото е много лесно, отваряйки веднъж конституционния дебат, да стигнем до Велико народно събрание, а оттам вместо в правосъдния рай да попаднем в политически Армагедон.
Той си дава сметка за това, но за съжаление не може да спре духовете, които е извикал. Ще трябва да му помагаме всички. Иначе съдебната реформа оттук нататък ще представлява един педантичен, бавен, досаден и крайно прецизен труд по изменение на десетки и стотици норми в материалните и процесуалните закони, които в своята съвкупност биха направили правосъдието по-ефективно.
Само че в този къртовски труд няма нищо атрактивно и не става за ПР цели. Мисля, че това е причината, поради която заговориха за конституционни реформи – една политическа формация да продължи да има смисъл за съществуването си.
Кой е той?
Радомир Чолаков е роден в Пловдив. Завършил е “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”.
Специализирал е медийно право в Хамбургския университет, Германия (1991-1995 г.) и е магистър по право на Юридическия факултет на Виенския университет (2013 г.).
Бил е изпълнителен директор на БНТ, главен юрисконсулт и административен директор на Вестникарска група България, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България.
Депутат в 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото и сега в 49-ото НС от ГЕРБ. В предишния парламент бе председател на правната комисия.
