У нас минималната работна заплата се определя по една грешна разпоредба, тя е противозаконна даже, защото противоречи на международното право. Това заяви пред БНТ Васил Велев – председател на УС на АИКБ.
Една примитивна формула, понякога простото е гениално, но в случая простото е глупаво и вредно. Води до там, че всъщност изравнява труда със средна квалификация с труда с ниска квалификация. Взима от хората със средна квалификация и дава на хората с ниска квалификация, посочи още Велев.
„Има 26% грешка в прилагането на тази формула, която сама по себе си е грешна. Сравнява се не брутна с брутна, правителството определя не брутна минимална, а основна минимална и я сравнява с брутната средна. Разликата е 26%“, обясни Васил Велев.
На неговото мнение относно погрешността на формулата за изчисление на минималната работна заплата е и бившият социален министър Христина Христова.
„По един порочен, погрешен начин хармонизирахме нашето законодателство с тази директива, това европейско законодателство, с тази формула в Кодекса на труда, като взехме само крайната референтна стойност, която дават“, заяви Христова.
Според думите ѝ от увеличаването на минималната работна заплата страдат най-вече образованите и квалифицирани работници.
„У нас е особено тежък и труден дебатът за размера на минималната работна заплата, поради най-малко две специфики. Причините основно са две. Едната е, че много голям дял от работещите хора получават МРЗ, над 450 000. И другата е за големите регионални дисбаланси и различие в социално-икономическото развитие.
Няма как тези причини да бъдат пренебрегнати и понякога увеличаването на МРЗ може до доведе до доближаването ѝ до средната работна заплата, до липса и намаляване на мотивацията на младите хора, които постъпват с по-ниски заплати.
Например в Северозападна България, в Североизточна България. Аз миналата седмица разговарях с един директор от Белоградчик – те имат двама-трима стипендианти, които завършват инженерство и сега ще започнат при тях, казва – можем да им дадем около 1200-1300 лева начална заплата, а ето тези, които са общи работници – без образование, без квалификация, без отговорен труд ще почнат да получават 1077 лева.
Винаги съм твърдяла обаче, че трябва да има МРЗ, това е минималната цена на труда, под която никой не би трябвало да си позволява да слиза“, подчерта Христова.
От АИКБ смятат, че индустриалните отношения в България не са на достатъчно развито ниво.
„Минимална работна заплата няма в Дания, Швеция, Италия, Австрия. Правителствата не определят минимална работна заплата за всички, няма и единна минимална ставка на час. Има договорени минимални заплати по икономически дейности между работодатели и синдикати.
Там средната заплата е с 60% по-висока от другите страни, където има единна минимална работна заплата. Трябва да има развити индустриални отношения за такова нещо, но у нас очевидно те не са на това ниво“, допълни Васил Велев.
„Спрямо това, което произвеждаме, ние плащаме най-високите минимални работни заплати. МРЗ отнесена към БВП на глава от населението е с голяма преднина пред всички други европейски страни“, каза още той.
