„Лобито на ДПС и Сотир Цацаров избра Лозан Панов за председател на ВКС“. Не, няма грешка. С това заглавие преди осем години и половина вестник „Капитал“ представи на обществото процедурата по излъчването от съдебния съвет на тогавашния съдия №1, пише „Труд“.
Само година по-късно отношението спрямо Панов претърпя пълна промяна – до степен, че изданието се включи в кризисния пиар на съпругата на висшия магистрат при оправдаването й, че е закупила на силно занижени цени луксозен апартамент в столицата.
Панов дълго време бе представян като жертва на собствения си умисъл да изпълни законова разпоредба по декларирането на имуществото и финансовите си средства. Разбира се, срещу това тогавашният председател на Върховния съд, който започна да се държи повече като политик и по-малко като магистрат, взе да прокарва интересите на гореспоменатия олигархичен кръг в съда и в кадровия орган.
Близостта на Панов до кръга „Капитал“ доведе до обсъждането на името му още през лятото на 2016 г. от Христо Иванов, Николай Стайков и други „експерти“ по правосъдие и политика за възможен кандидат за президент. В крайна сметка това се случи, но пет години по-късно, когато се видя обществената им „тежест“ и Лозан Панов остана на незавидно ниска позиция в президентския вот през 2021 г.
Състоялият се преди дни избор на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите на главен прокурор и реакцията на публичните говорители на кръга „Капитал“ по нищо не се отличава от първоначалното отношение към Лозан Панов.
Огромен ресурс – в политиката, в правосъдието, в медиите, е активиран, за да обяснява как Сарафов е политически избор на ГЕРБ и ДПС, как хем нямал необходимата квалификация, хем в същото време бил от десет години заместник на главния прокурор, а пък „съдебната реформа“ на Христо Иванов довела до неправомерното избиране на и.ф. обвинител №1, защото не Прокурорска колегия, а Пленумът на ВСС трябвало да проведе процедурата.
Доза отрезвяване за момента идва от президентството. Първо вицепрезидентът Илияна Йотова обяви, че политическите декларации на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ за оставката на току що избрания Сарафов са парекселанс опит за политически диктат над независимостта на съдебната власт.
После и президентът Румен Радев правилно отбеляза, че едва ли изборът на временен главен прокурор е най-съществената тема за хората. Бившият служебен правосъден министър Крум Зарков пък доста ясно посочи, че ако политиците са недоволни от решенията на ВСС, то те не трябва да се фокусират в омаскаряването на поредния висш магистрат, а чисто и просто да си свършат работата – да изберат нови съдебни кадровици, още повече че това трябваше да се е случило преди година и да променят така конституцията и законите, че да не им се налага да се отричат от собствените си поправки.
Отделна е темата, че прокуратурата в момента има нужда от успокояване, от хладнокръвно управление, което да й гарантира стабилност и постепенно възстановяване на безспорно уронения й престиж в последните месеци. Възможността Сарафов да постигне именно това изглежда събужда страхове у вечните противници на независимостта на държавното обвинение.
Трусовете по върховете на прокуратурата се оказаха идеален параван за тежките конфликти, които генерират политиците от политическите формации с най-големи претенции към правосъдната система – „Да, България“, „ДСБ“, „Зелено движение“, „Продължаваме промяната“.
Скандалните назначения в Министерство на финансите и по цялата структура на изпълнителната власт удобно минават на заден план, докато медийният мейнстрийм е залят от кампанията по очернянето на Сарафов.
Докато търсят начин да оправдаят участието си във властта от ПП-ДБ и особено Христо Иванов удобно пропускат да уточнят, че възлагането на функциите на и.ф. на досегашния директор на националното следствие от Прокурорска колегия, а не от Пленума на ВСС, стана възможно именно по промените в основния закон и в Закона на съдебната власт от 2015-2016 г., предложени и защитавани до един момент от настоящия лидер на „Да, България“.
Именно тази промяна раздели на две колегии съдебния съвет, за да не се бъркат обвинителите в кадруването на съдиите и обратното.
В Закона за съдебната власт има конкретна разпоредба как се определят временни административни ръководители.
Прокурорската колегия я приложи, но дефилиращите напоследък по-често в телевизионните студиа, отколкото в съдебните зали съдии от ССБ твърдят, че пленумът е трябвало да гласува Сарафов, а ПП и ДБ плашат, че ще употребят своя министър на правосъдието Атанас Славов да атакува проведената миналия петък процедура пред Върховния административен съд.
В четвъртък темата ще е във фокуса на ВСС и би било добре, ако самият Сарафов поиска от кадровиците да му гласуват своеобразен „вот на доверие“, не за друго, а за да се докаже пълната несъстоятелност на тезата, че е неправомерно определен да заема поста на и.ф. главен обвинител.
Аргументите „за“ и „против“ възлагането на управлението на прокуратурата на Борислав Сарафов трябва да се оценява по неговите конкретни действия, както точно посочи Румен Радев. Всичко друго е в полето на политиката и задкулисните схеми по овладяването на съдебната власт като цяло. Никой не се съмнява в административния капацитет на доскорошния заместник главен прокурор.
Що се отнася до появилите се съмнения за негова обвързаност с емблематичните „Осем джуджета“, за всеки непредубеден е ясно, че изнасянето на снимки в този момент целеше единствено неговото дискредитиране.
Не е сериозно да се твърди, че един висш магистрат ще отиде с малкото си дете на място, на което очевидно би могло да се предполага, че се върши нещо нередно.
В крайна сметка общата снимка на директора на НСлС с бившия следовател Петър Петров може да изглежда ефектно, но само за медиите и политиците, не и за уважаващи себе си юристи. Към момента на направата на снимката не е било известно срещу Петров да има каквито и да е проверки или разследвания.
Същото важи и за поръчково тиражираните анонимни твърдения за имотни облаги от роднини на и.ф. главен прокурор. Още преди 5-6 години Сарафов бе обект на злонамерена атака по идентични публикации и тогава обстойна проверка доказа, че всичко с имущественото и финансово състояние на близки на висшия магистрат е изрядно.
Всъщност почти няма кандидат за ръководна длъжност или заемащ такава в съдебната система извън близките до „партиите на протеста“, който да не е ставал жертва на подобен опит за дискредитиране.
Добре би било вместо фокусирането в личността на поредния главен прокурор, интересуващите се сериозно от бъдещето на правосъдието у нас да започнат истински дебат за реформа, в която да се чуват гласовете на практикуващите магистрати, на академичната общност, а не на политиканстващи съдии, лобистки НПО и политици, чиято единствена цел е ликвидиране на независимостта на съдебната власт.
